РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Теодор Рузвелт променя отношенията между президента и пресата завинаги

Дата на публикуване: 16:31 ч. / 06.11.2025
Прочетена
1414
От момента, в който встъпи в длъжност през 1901 година, Теодор Рузвелт (Theodore Roosevelt) осъзнава силата на пресата – вероятно повече от своите предшественици. Той разбира, че медийната подкрепа е ключова не само за реализирането на политическите му планове, но и за оформянето на публичния му образ. Историкът Дейвид Грийнбърг (David Greenberg) разказва как Рузвелт забавил подписването на обикновена благодарствена прокламация, докато не пристигнал фотограф от Асошиейтед прес, за да осигури предна страница на новините.
Теодор Рузвелт променя отношенията между президента и пресата завинаги
Теодор Рузвелт променя отношенията между президента и пресата завинаги
Снимка © AFP
Литературен обзор

От момента, в който встъпи в длъжност през 1901 година, Теодор Рузвелт (Theodore Roosevelt) осъзнава силата на пресата – вероятно повече от своите предшественици. Той разбира, че медийната подкрепа е ключова не само за реализирането на политическите му планове, но и за оформянето на публичния му образ. Историкът Дейвид Грийнбърг (David Greenberg) разказва как Рузвелт забавил подписването на обикновена благодарствена прокламация, докато не пристигнал фотограф от Асошиейтед прес, за да осигури предна страница на новините. Рузвелт искал медийно внимание и знаел, че снимка може да помогне.

В контекста на историческите отношения между президентите и пресата, Рузвелт е иновационен. Предшествениците му често поддържали дистанция от журналистите и рядко давали интервюта. Напротив, Рузвелт създаде преса-съобразен Белия дом, който не само търпеше репортери, но и ги приветства. Според историка Джордж Юргенс (George Juergens), той играе водеща роля в "институционализирането на отношенията" между президента и пресата, като установява първите постоянни пресквартири в Белия дом и редовно се среща с журналисти.

Рузвелт става първият президент, който наистина се опитва да контролира наратива, представян в медиите. Неговата медийна операция и последвалото покритие оформят наследството му като защитник на природата, борец с монополите и семеен човек. Юргенс отбелязва, че успехът на президентите като публични личности зависи от способността им да персонализират длъжността си. Рузвелт е първият, който опитва да направи това успешно и задава стандарт за своите наследници.

За да разберем как Рузвелт трансформира уникалните отношения между президента и пресата, трябва да анализираме как предшествениците му възприемали медиите. Пресата служила като "неформален контрол върху правителството" още от ратификацията на Конституцията през 1788 година. Въпреки че Джордж Вашингтон (George Washington) започнал отношенията си с пресата дружелюбно, критиките към него бързо довели до конфликти. Вестниците описвали Вашингтон като "предател" и "неефективен", нападайки както външната, така и вътрешната му политика.

През 1830-те години с възхода на "пени пресата", издателите започнали да търсят новини за масите, а независимите издания започнали да печелят приходи от реклама. Читателството на американските вестници почти двойно се увеличило през последните две десетилетия на XIX век. Редакторите и читателите започнали да настояват за обективна, основана на факти журналистика.

Рузвелт наследил основите, положени от Уилям МакКинли (William McKinley), който стандартизирал различни протоколи за работа с пресата. МакКинли предоставил на журналистите специално място в Белия дом, което Рузвелт впоследствие разширил и модернизирал. Когато Рузвелт поел поста след атентата срещу МакКинли, той свикал среща с репортери от три информационни агенции – нещо необичайно за времето.

Рузвелт осъзнавал, че журналистиката навлиза в "ерата на репортера", и активно се стремял да контролира версията на истината, която достига до обществото. Неговото желание за публичност и способността му да манипулира медийните съобщения не били само свързани с политиките му; те били и за контрол над личния му образ.

Създаването на новите пресквартири в Белия дом било значителна стъпка напред в отношенията между президента и медиите. Рузвелт не само привлякъл журналисти в Белия дом, но ги задържал там с дълги разговори и доверителни отношения. Той имал любимци сред репортерите, на които предоставял предпочитания достъп до себе си.

Рузвелт също така наложил кабинета си да насочва всички запитвания от пресата през личния си секретар, Уилям Лоеб (William Loeb Jr.), което било основополагающо за по-късното създаване на ролята на прессекретар на Белия дом. Той станал майстор в добре времевото освобождаване на важни новини, знаейки как да манипулира медийните цикли.

Чрез своята медийна операция Рузвелт успял да засили наследството си в областта на опазването на природата. Работил е с Гифорд Пинчот (Gifford Pinchot), първия ръководител на Службата за горите на САЩ, за да проведе публични кампании по темата. Дори когато не успявал да убеди Конгреса, той успявал да генерира медийно внимание, което привличало общественото внимание към опазването на околната среда.

Рузвелт разбирал, че взаимодействието с пресата е "незаменимо средство за постигане на целите му", а неговото виждане за президентството се е развивало към ролята му не само като администратор, а като "двигател и лидер на социалната промяна". Неговият характер привлекъл журналисти и политически карикатуристи, които допринесли за "персонализирането и прославянето" на първото семейство в медиите.

След Рузвелт неговите наследници продължили иновациите му по различен начин. Докато Уилям Хауърд Тафт (William Howard Taft) ограничил взаимодействията си с журналистите, Удроу Уилсън (Woodrow Wilson) свикал първата пресконференция в Белия дом през март 1913 година.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Романът "Плачена земя" на Кирил Пецев бе представен в Общинския исторически музей в Гоце Делчев. Тази творба спечели наградата за роман на 2024 г. от Съюза на българските ...
Вижте също
На 1 ноември 2025 година, в чест на петдесетия юбилей на културния вестник Tuttolibri от La Stampa, излезе специален брой, който обобщава основните теми и съдържание, пуб ...
Към първа страница Новини Литературен обзор
Литературен обзор
Христо Райчевски споделя спомени за живота в Садина
Историческият музей в Попово представи нова книга на краеведа Христо Райчевски, която разкрива живота на жителите на село Садина. Изданието, озаглавено "Романтична повест. Когато бях малък и след като пораснах", съдържа лични спомени на автора за ежедневието, ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Мисловна спирка – ново кътче за вдъхновение и отдих в библиотека „Христо Смирненски“
Регионална библиотека „Христо Смирненски“ в Плевен представи ново пространство за отдих, наречено „Мисловна спирка“. Това уютно кътче е проектирано в натурални цветове и предлага маси за сядане, създавайки атмосфера, която насърчава чет ...
Валери Генков
Осем книги, които прегръщат разширеността на queer семействата
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Иван Тургенев обявен за символ на „руската империалистическа пропаганда“ в Украйна
Украинските власти официално обявиха писателя Иван Тургенев за част от руската империалистическа пропаганда, като съответно включиха името му в списъка с културни фигури, подлежащи на декомунизация. Това е част от новата политика на Украйна за премахване на вс ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
На бюрото
Любов към родния край е искрата, която поддържа жив духа на Тетевен
В Тетевен се проведе фотоконкурс на тема "Духът на Тетевен", в който участваха 21 творби, представени от ученици от трите местни средни училища. Събитието беше организирано по случай празника на града, отбелязван на 1 ноември. Основната цел на инициативата е д ...
Валери Генков
Литературен обзор
Христо Райчевски споделя спомени за живота в Садина
Историческият музей в Попово представи нова книга на краеведа Христо Райчевски, която разкрива живота на жителите на село Садина. Изданието, озаглавено "Романтична повест. Когато бях малък и след като пораснах", съдържа лични спомени на автора за ежедневието, ...
Добрина Маркова
Авторът и перото
Деб Олин Ънферт представя "Earth 7" с уникална обложка
Добрина Маркова
Авторът и перото
Френският писател Лоран Мовиние получи наградата „Гонкур“ за 2025 година
Валери Генков
Френският писател Лоран Мовиние спечели престижната награда „Гонкур“ за 2025 година със своя нов роман „La Maison vide“ („Празният дом“). Отличието, което се присъжда от Академията „Гонкур“, е едно от най-високите признания в световната литература и се дава на автори за най-забележителни прозаични произведения. „Празният дом“ е десетият ...
На бюрото
Росица Гергова: Трябва да предадем родовата история на следващите поколения
Валери Генков
Авторът и перото
Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново обяви старта на петот ...
Начало Литературен обзор

Теодор Рузвелт променя отношенията между президента и пресата завинаги

16:31 ч. / 06.11.2025
Автор: Валери Генков
Прочетена
1414
Теодор Рузвелт променя отношенията между президента и пресата завинаги
Теодор Рузвелт променя отношенията между президента и пресата завинаги
Снимка © AFP
Литературен обзор

От момента, в който встъпи в длъжност през 1901 година, Теодор Рузвелт (Theodore Roosevelt) осъзнава силата на пресата – вероятно повече от своите предшественици. Той разбира, че медийната подкрепа е ключова не само за реализирането на политическите му планове, но и за оформянето на публичния му образ. Историкът Дейвид Грийнбърг (David Greenberg) разказва как Рузвелт забавил подписването на обикновена благодарствена прокламация, докато не пристигнал фотограф от Асошиейтед прес, за да осигури предна страница на новините. Рузвелт искал медийно внимание и знаел, че снимка може да помогне.

В контекста на историческите отношения между президентите и пресата, Рузвелт е иновационен. Предшествениците му често поддържали дистанция от журналистите и рядко давали интервюта. Напротив, Рузвелт създаде преса-съобразен Белия дом, който не само търпеше репортери, но и ги приветства. Според историка Джордж Юргенс (George Juergens), той играе водеща роля в "институционализирането на отношенията" между президента и пресата, като установява първите постоянни пресквартири в Белия дом и редовно се среща с журналисти.

Рузвелт става първият президент, който наистина се опитва да контролира наратива, представян в медиите. Неговата медийна операция и последвалото покритие оформят наследството му като защитник на природата, борец с монополите и семеен човек. Юргенс отбелязва, че успехът на президентите като публични личности зависи от способността им да персонализират длъжността си. Рузвелт е първият, който опитва да направи това успешно и задава стандарт за своите наследници.

За да разберем как Рузвелт трансформира уникалните отношения между президента и пресата, трябва да анализираме как предшествениците му възприемали медиите. Пресата служила като "неформален контрол върху правителството" още от ратификацията на Конституцията през 1788 година. Въпреки че Джордж Вашингтон (George Washington) започнал отношенията си с пресата дружелюбно, критиките към него бързо довели до конфликти. Вестниците описвали Вашингтон като "предател" и "неефективен", нападайки както външната, така и вътрешната му политика.

През 1830-те години с възхода на "пени пресата", издателите започнали да търсят новини за масите, а независимите издания започнали да печелят приходи от реклама. Читателството на американските вестници почти двойно се увеличило през последните две десетилетия на XIX век. Редакторите и читателите започнали да настояват за обективна, основана на факти журналистика.

Рузвелт наследил основите, положени от Уилям МакКинли (William McKinley), който стандартизирал различни протоколи за работа с пресата. МакКинли предоставил на журналистите специално място в Белия дом, което Рузвелт впоследствие разширил и модернизирал. Когато Рузвелт поел поста след атентата срещу МакКинли, той свикал среща с репортери от три информационни агенции – нещо необичайно за времето.

Рузвелт осъзнавал, че журналистиката навлиза в "ерата на репортера", и активно се стремял да контролира версията на истината, която достига до обществото. Неговото желание за публичност и способността му да манипулира медийните съобщения не били само свързани с политиките му; те били и за контрол над личния му образ.

Създаването на новите пресквартири в Белия дом било значителна стъпка напред в отношенията между президента и медиите. Рузвелт не само привлякъл журналисти в Белия дом, но ги задържал там с дълги разговори и доверителни отношения. Той имал любимци сред репортерите, на които предоставял предпочитания достъп до себе си.

Рузвелт също така наложил кабинета си да насочва всички запитвания от пресата през личния си секретар, Уилям Лоеб (William Loeb Jr.), което било основополагающо за по-късното създаване на ролята на прессекретар на Белия дом. Той станал майстор в добре времевото освобождаване на важни новини, знаейки как да манипулира медийните цикли.

Чрез своята медийна операция Рузвелт успял да засили наследството си в областта на опазването на природата. Работил е с Гифорд Пинчот (Gifford Pinchot), първия ръководител на Службата за горите на САЩ, за да проведе публични кампании по темата. Дори когато не успявал да убеди Конгреса, той успявал да генерира медийно внимание, което привличало общественото внимание към опазването на околната среда.

Рузвелт разбирал, че взаимодействието с пресата е "незаменимо средство за постигане на целите му", а неговото виждане за президентството се е развивало към ролята му не само като администратор, а като "двигател и лидер на социалната промяна". Неговият характер привлекъл журналисти и политически карикатуристи, които допринесли за "персонализирането и прославянето" на първото семейство в медиите.

След Рузвелт неговите наследници продължили иновациите му по различен начин. Докато Уилям Хауърд Тафт (William Howard Taft) ограничил взаимодействията си с журналистите, Удроу Уилсън (Woodrow Wilson) свикал първата пресконференция в Белия дом през март 1913 година.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Литературен обзор
Христо Райчевски споделя спомени за живота в Садина
Добрина Маркова
Литературен обзор
Мисловна спирка – ново кътче за вдъхновение и отдих в библиотека „Христо Смирненски“
Валери Генков
Литературен обзор
Осем книги, които прегръщат разширеността на queer семействата
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
Ангелина Липчева
На 1 ноември 2025 година, в чест на петдесетия юбилей на културния вестник Tuttolibri от La Stampa, излезе специален брой, който обобщава основните теми и съдържание, пуб ...
На бюрото
Бил Корво опровергава мита за съюзниците и мафията в Сицилия
Валери Генков
На бюрото
Любов към родния край е искрата, която поддържа жив духа на Тетевен
Валери Генков
Литературен обзор
Христо Райчевски споделя спомени за живота в Садина
Добрина Маркова
Авторът и перото
Деб Олин Ънферт представя "Earth 7" с уникална обложка
Добрина Маркова
Авторът и перото
Френският писател Лоран Мовиние получи наградата „Гонкур“ за 2025 година
Валери Генков
На бюрото
Росица Гергова: Трябва да предадем родовата история на следващите поколения
Валери Генков
Златното мастило
Елизабет де Уал ни напомня за изгубеното и откритото в следвоенните години
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Библиотека „Петко Р. Славейков“ стартира петото издание на конкурса „/Не/разкритият случай“
Валери Генков
Експресивно
Кирил Пецев разказва за съдбата на бежанците и тяхното място в историята
Добрина Маркова
Авторът и перото
Мексиканският писател Гонзало Селорио е лауреат на наградата „Сервантес“ за 2025 година
Добрина Маркова
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Илияна Йотова: Днешните будители продължават да вдъхновяват с добрини и знание
Денят на народните будители е важен момент за българската култура и история, който се отбелязва всяка година на 1 ноември. Този празник е посветен на значимите личности, които са допринесли за просветата и националното освобождение на България. ...
Избрано
Мартин Атанасов е обявен за „Будител на годината“ за проекта „Черна писта“
Мартин Атанасов, създател на проекта „Черна писта“, беше удостоен с престижната награда „Будител на годината“ в рамките на дванадесетото издание на кампанията на Българското национално радио (БНР). Атанасов сподели, че наградата е ...
Георги Господинов: Будителството е да останеш свестен в несвестно време
Ако сте поропуснали
Захари Карабашлиев получи националната награда "Елиас Канети"
Захари Карабашлиев, един от водещите съвременни български писатели, бе удостоен с престижната национална литературна награда "Елиас Канети" по време на тържествена церемония в Русе. В изказването си след награждаването, авторът на "Рана" сподели, че вече само ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.